назобеше

Речник на българския език

1. назобеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

назобеше е производна форма на назобя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. назобеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

назобеше е производна форма на назобя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).