назобил е

Речник на българския език

1. назобил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назобил е е производна форма на назобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назобил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назобил е е производна форма на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).