назобило

Речник на българския език

1. назобило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назобило е производна форма на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назобило — мин. деят. св. прич. ср. р.

назобило е производна форма на назобя (мин. деят. св. прич. ср. р.).