назобил

Речник на българския език

1. назобил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назобил е производна форма на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назобил — мин. деят. св. прич. м. р.

назобил е производна форма на назобя (мин. деят. св. прич. м. р.).