назобил
1.
назобил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
назобил
е производна форма
на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
назобил —
мин. деят. св. прич. м. р.
назобил
е производна форма
на назобя (мин. деят. св. прич. м. р.).