назобил съм

Речник на българския език

1. назобил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

назобил съм е производна форма на назобя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. назобил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

назобил съм е производна форма на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).