назоби

Речник на българския език

1. назоби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

назоби е производна форма на назобя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. назоби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

назоби е производна форма на назобя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. назоби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

назоби е производна форма на назобя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. назоби — повелително наклонение, ед. ч.

назоби е производна форма на назобя (повелително наклонение, ед. ч.).