имплодирам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	им-п-ло-ди-рам	им-п-ло-ди-ра-ме
2 лице	им-п-ло-ди-раш	им-п-ло-ди-ра-те
3 лице	им-п-ло-ди-ра	им-п-ло-ди-рат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	им-п-ло-ди-рах	им-п-ло-ди-рах-ме
2 лице	им-п-ло-ди-ра	им-п-ло-ди-рах-те
3 лице	им-п-ло-ди-ра	им-п-ло-ди-ра-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	им-п-ло-ди-рах	им-п-ло-ди-рах-ме
2 лице	им-п-ло-ди-ра-ше	им-п-ло-ди-рах-те
3 лице	им-п-ло-ди-ра-ше	им-п-ло-ди-ра-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	имплодирал съм	имплодирала съм	имплодирало съм	имплодирали сме
2 лице	имплодирал си	имплодирала си	имплодирало си	имплодирали сте
3 лице	имплодирал е	имплодирала е	имплодирало е	имплодирали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях имплодирал	бях имплодирала	бях имплодирало	бяхме имплодирали
2 лице	беше имплодирал	беше имплодирала	беше имплодирало	бяхте имплодирали
3 лице	беше имплодирал	беше имплодирала	беше имплодирало	бяха имплодирали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще имплодирам	ще имплодираме
2 лице	ще имплодираш	ще имплодирате
3 лице	ще имплодира	ще имплодират

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм имплодирал	ще съм имплодирала	ще съм имплодирало	ще сме имплодирали
2 лице	ще си имплодирал	ще си имплодирала	ще си имплодирало	ще сте имплодирали
3 лице	ще е имплодирал	ще е имплодирала	ще е имплодирало	ще са имплодирали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да имплодирам	щяхме да имплодираме
2 лице	щеше да имплодираш	щяхте да имплодирате
3 лице	щеше да имплодира	щяха да имплодират

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм имплодирал	щях да съм имплодирала	щях да съм имплодирало	щяхме да сме имплодирали
2 лице	щеше да си имплодирал	щеше да си имплодирала	щеше да си имплодирало	щяхте да сте имплодирали
3 лице	щеше да е имплодирал	щеше да е имплодирала	щеше да е имплодирало	щяха да са имплодирали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	имплодирал съм	имплодирала съм	имплодирало съм	имплодирали сме
2 лице	имплодирал си	имплодирала си	имплодирало си	имплодирали сте
3 лице	им-п-ло-ди-рал имплодирал е	им-п-ло-ди-ра-ла имплодирала е	им-п-ло-ди-ра-ло имплодирало е	им-п-ло-ди-ра-ли имплодирали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	имплодирал съм	имплодирала съм	имплодирало съм	имплодирали сме
2 лице	имплодирал си	имплодирала си	имплодирало си	имплодирали сте
3 лице	им-п-ло-ди-рал имплодирал е	им-п-ло-ди-ра-ла имплодирала е	им-п-ло-ди-ра-ло имплодирало е	им-п-ло-ди-ра-ли имплодирали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм имплодирал	била съм имплодирала	било съм имплодирало	били сме имплодирали
2 лице	бил си имплодирал	била си имплодирала	било си имплодирало	били сте имплодирали
3 лице	бил имплодирал бил е имплодирал	била имплодирала била е имплодирала	било имплодирало било е имплодирало	били имплодирали били са имплодирали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да имплодирам	щяла съм да имплодирам	щяло съм да имплодирам	щели сме да имплодираме
2 лице	щял си да имплодираш	щяла си да имплодираш	щяло си да имплодираш	щели сте да имплодирате
3 лице	щял да имплодира щял е да имплодира	щяла да имплодира щяла е да имплодира	щяло да имплодира щяло е да имплодира	щели да имплодират щели са да имплодират

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм имплодирал	щяла съм да съм имплодирала	щяло съм да съм имплодирало	щели сме да сме имплодирали
2 лице	щял си да си имплодирал	щяла си да си имплодирала	щяло си да си имплодирало	щели сте да сте имплодирали
3 лице	щял да е имплодирал щял е да е имплодирал	щяла да е имплодирала щяла е да е имплодирала	щяло да е имплодирало щяло е да е имплодирало	щели да са имплодирали щели са да са имплодирали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих имплодирал	бих имплодирала	бих имплодирало	бихме имплодирали
2 лице	би имплодирал	би имплодирала	би имплодирало	бихте имплодирали
3 лице	би имплодирал	би имплодирала	би имплодирало	биха имплодирали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
им-п-ло-ди-рай	им-п-ло-ди-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		им-п-ло-ди-рал
		непълен член	им-п-ло-ди-ра-лия
		пълен член	им-п-ло-ди-ра-ли-ят
	женски род		им-п-ло-ди-ра-ла
		членувано	им-п-ло-ди-ра-ла-та
	среден род		им-п-ло-ди-ра-ло
		членувано	им-п-ло-ди-ра-ло-то
множествено число			им-п-ло-ди-ра-ли
		членувано	им-п-ло-ди-ра-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	им-п-ло-ди-рал
	женски род	им-п-ло-ди-ра-ла
	среден род	им-п-ло-ди-ра-ло
множествено число		им-п-ло-ди-ра-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		им-п-ло-ди-ращ
		непълен член	им-п-ло-ди-ра-щия
		пълен член	им-п-ло-ди-ра-щи-ят
	женски род		им-п-ло-ди-ра-ща
		членувано	им-п-ло-ди-ра-ща-та
	среден род		им-п-ло-ди-ра-що
		членувано	им-п-ло-ди-ра-що-то
множествено число			им-п-ло-ди-ра-щи
		членувано	им-п-ло-ди-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

им-п-ло-ди-рай-ки