имплодирал си

Речник на българския език

1. имплодирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

имплодирал си е производна форма на имплодирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. имплодирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

имплодирал си е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. имплодирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

имплодирал си е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).