имплодирало

Речник на българския език

1. имплодирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. имплодирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. имплодирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

имплодирало е производна форма на имплодирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. имплодирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

имплодирало е производна форма на имплодирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).