имплодирали

Речник на българския език

1. имплодирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

имплодирали е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. имплодирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

имплодирали е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. имплодирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

имплодирали е производна форма на имплодирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. имплодирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

имплодирали е производна форма на имплодирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).