имплодирало си

Речник на българския език

1. имплодирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало си е производна форма на имплодирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. имплодирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало си е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. имплодирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало си е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).