щял съм да съм имплодирал

Речник на българския език

1. щял съм да съм имплодирал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм имплодирал е производна форма на имплодирам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).