имплодира

Речник на българския език

1. имплодира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

имплодира е производна форма на имплодирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. имплодира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

имплодира е производна форма на имплодирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. имплодира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

имплодира е производна форма на имплодирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).