имплодирало съм

Речник на българския език

1. имплодирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало съм е производна форма на имплодирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. имплодирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало съм е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. имплодирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало съм е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).