имплодирала

Речник на българския език

1. имплодирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

имплодирала е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. имплодирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

имплодирала е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. имплодирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

имплодирала е производна форма на имплодирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. имплодирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

имплодирала е производна форма на имплодирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).