имплодирала си

Речник на българския език

1. имплодирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

имплодирала си е производна форма на имплодирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. имплодирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

имплодирала си е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. имплодирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

имплодирала си е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).