бил съм имплодирал

Речник на българския език

1. бил съм имплодирал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм имплодирал е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).