имплодирало е

Речник на българския език

1. имплодирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало е е производна форма на имплодирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. имплодирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало е е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. имплодирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

имплодирало е е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).