имплодирала съм

Речник на българския език

1. имплодирала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

имплодирала съм е производна форма на имплодирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. имплодирала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

имплодирала съм е производна форма на имплодирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. имплодирала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

имплодирала съм е производна форма на имплодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).