доубия

Речник на българския език

доубѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дообия
  • дуобия
  • дуубия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-у-бия до-у-би-ем
2 лице до-у-би-еш до-у-би-е-те
3 лице до-у-бие до-у-би-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-у-бих до-у-бих-ме
2 лице до-у-би до-у-бих-те
3 лице до-у-би до-у-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-у-би-ех до-у-би-ех-ме
2 лице до-у-би-е-ше до-у-би-ех-те
3 лице до-у-би-е-ше до-у-би-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доубил съм доубила съм доубило съм доубили сме
2 лице доубил си доубила си доубило си доубили сте
3 лице доубил е доубила е доубило е доубили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доубил бях доубила бях доубило бяхме доубили
2 лице беше доубил беше доубила беше доубило бяхте доубили
3 лице беше доубил беше доубила беше доубило бяха доубили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще доубия ще доубием
2 лице ще доубиеш ще доубиете
3 лице ще доубие ще доубият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доубил ще съм доубила ще съм доубило ще сме доубили
2 лице ще си доубил ще си доубила ще си доубило ще сте доубили
3 лице ще е доубил ще е доубила ще е доубило ще са доубили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да доубия щяхме да доубием
2 лице щеше да доубиеш щяхте да доубиете
3 лице щеше да доубие щяха да доубият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доубил щях да съм доубила щях да съм доубило щяхме да сме доубили
2 лице щеше да си доубил щеше да си доубила щеше да си доубило щяхте да сте доубили
3 лице щеше да е доубил щеше да е доубила щеше да е доубило щяха да са доубили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доубиел съм доубиела съм доубиело съм доубиели сме
2 лице доубиел си доубиела си доубиело си доубиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доубил съм доубила съм доубило съм доубили сме
2 лице доубил си доубила си доубило си доубили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доубил била съм доубила било съм доубило били сме доубили
2 лице бил си доубил била си доубила било си доубило били сте доубили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доубия щяла съм да доубия щяло съм да доубия щели сме да доубием
2 лице щял си да доубиеш щяла си да доубиеш щяло си да доубиеш щели сте да доубиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доубил щяла съм да съм доубила щяло съм да съм доубило щели сме да сме доубили
2 лице щял си да си доубил щяла си да си доубила щяло си да си доубило щели сте да сте доубили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доубил бих доубила бих доубило бихме доубили
2 лице би доубил би доубила би доубило бихте доубили
3 лице би доубил би доубила би доубило биха доубили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-у-бий до-у-бий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-у-бит
непълен член до-у-би-тия
пълен член до-у-би-ти-ят
женски род до-у-би-та
членувано до-у-би-та-та
среден род до-у-би-то
членувано до-у-би-то-то
множествено число до-у-би-ти
членувано до-у-би-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-у-бил
непълен член до-у-би-лия
пълен член до-у-би-ли-ят
женски род до-у-би-ла
членувано до-у-би-ла-та
среден род до-у-би-ло
членувано до-у-би-ло-то
множествено число до-у-би-ли
членувано до-у-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-у-би-ел
женски род до-у-би-е-ла
среден род до-у-би-е-ло
множествено число до-у-би-е-ли