доубил си

Речник на българския език

1. доубил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доубил си е производна форма на доубия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доубил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доубил си е производна форма на доубия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).