доубила

Речник на българския език

1. доубила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доубила е производна форма на доубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доубила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доубила е производна форма на доубия (мин. деят. св. прич. ж. р.).