доубило

Речник на българския език

1. доубило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доубило е производна форма на доубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доубило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доубило е производна форма на доубия (мин. деят. св. прич. ср. р.).