доубило е

Речник на българския език

1. доубило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доубило е е производна форма на доубия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доубило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доубило е е производна форма на доубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).