щял е да е доубил

Речник на българския език

1. щял е да е доубил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е доубил е производна форма на доубия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).