щяла съм да съм доубила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм доубила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм доубила е производна форма на доубия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).