доубиело

Речник на българския език

1. доубиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доубиело е производна форма на доубия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доубиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доубиело е производна форма на доубия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).