била съм доубила

Речник на българския език

1. била съм доубила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм доубила е производна форма на доубия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).