беше доубил

Речник на българския език

1. беше доубил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше доубил е производна форма на доубия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше доубил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше доубил е производна форма на доубия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).