възпирам

Речник на българския език

възпѝрам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възпѝраш, несв. и възпра̀, св.
1. Остар. Кого, какво. Спирам, задържам.
2. Кого. Уговарям да не извърши, попречвам. Не мога повече да го възпирам, да прави, каквото ще!
3. Какво. Сдържам, въздържам, обуздавам (своя емоция).

Грешни изписвания (3)

  • вазпирам
  • вазпиръм
  • възпиръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-рам въз-пи-ра-ме
2 лице въз-пи-раш въз-пи-ра-те
3 лице въз-пи-ра въз-пи-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-рах въз-пи-рах-ме
2 лице въз-пи-ра въз-пи-рах-те
3 лице въз-пи-ра въз-пи-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-рах въз-пи-рах-ме
2 лице въз-пи-ра-ше въз-пи-рах-те
3 лице въз-пи-ра-ше въз-пи-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпирал съм възпирала съм възпирало съм възпирали сме
2 лице възпирал си възпирала си възпирало си възпирали сте
3 лице възпирал е възпирала е възпирало е възпирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпирал бях възпирала бях възпирало бяхме възпирали
2 лице беше възпирал беше възпирала беше възпирало бяхте възпирали
3 лице беше възпирал беше възпирала беше възпирало бяха възпирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпирам ще възпираме
2 лице ще възпираш ще възпирате
3 лице ще възпира ще възпират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпирал ще съм възпирала ще съм възпирало ще сме възпирали
2 лице ще си възпирал ще си възпирала ще си възпирало ще сте възпирали
3 лице ще е възпирал ще е възпирала ще е възпирало ще са възпирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпирам щяхме да възпираме
2 лице щеше да възпираш щяхте да възпирате
3 лице щеше да възпира щяха да възпират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпирал щях да съм възпирала щях да съм възпирало щяхме да сме възпирали
2 лице щеше да си възпирал щеше да си възпирала щеше да си възпирало щяхте да сте възпирали
3 лице щеше да е възпирал щеше да е възпирала щеше да е възпирало щяха да са възпирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпирал съм възпирала съм възпирало съм възпирали сме
2 лице възпирал си възпирала си възпирало си възпирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпирал съм възпирала съм възпирало съм възпирали сме
2 лице възпирал си възпирала си възпирало си възпирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпирал била съм възпирала било съм възпирало били сме възпирали
2 лице бил си възпирал била си възпирала било си възпирало били сте възпирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпирам щяла съм да възпирам щяло съм да възпирам щели сме да възпираме
2 лице щял си да възпираш щяла си да възпираш щяло си да възпираш щели сте да възпирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпирал щяла съм да съм възпирала щяло съм да съм възпирало щели сме да сме възпирали
2 лице щял си да си възпирал щяла си да си възпирала щяло си да си възпирало щели сте да сте възпирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпирал бих възпирала бих възпирало бихме възпирали
2 лице би възпирал би възпирала би възпирало бихте възпирали
3 лице би възпирал би възпирала би възпирало биха възпирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-пи-рай въз-пи-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-ран
непълен член въз-пи-ра-ния
пълен член въз-пи-ра-ни-ят
женски род въз-пи-ра-на
членувано въз-пи-ра-на-та
среден род въз-пи-ра-но
членувано въз-пи-ра-но-то
множествено число въз-пи-ра-ни
членувано въз-пи-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-рал
непълен член въз-пи-ра-лия
пълен член въз-пи-ра-ли-ят
женски род въз-пи-ра-ла
членувано въз-пи-ра-ла-та
среден род въз-пи-ра-ло
членувано въз-пи-ра-ло-то
множествено число въз-пи-ра-ли
членувано въз-пи-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-рал
женски род въз-пи-ра-ла
среден род въз-пи-ра-ло
множествено число въз-пи-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-ращ
непълен член въз-пи-ра-щия
пълен член въз-пи-ра-щи-ят
женски род въз-пи-ра-ща
членувано въз-пи-ра-ща-та
среден род въз-пи-ра-що
членувано въз-пи-ра-що-то
множествено число въз-пи-ра-щи
членувано въз-пи-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-пи-рай-ки