възпирания

Речник на българския език

1. възпирания — мн. ч.

възпирания е производна форма на възпиране (мн. ч.).

2. възпирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

възпирания е производна форма на възпирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).