възпирала е

Речник на българския език

1. възпирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпирала е е производна форма на възпирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпирала е е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възпирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпирала е е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).