възпирал си

Речник на българския език

1. възпирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпирал си е производна форма на възпирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възпирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпирал си е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възпирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпирал си е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).