възпирали

Речник на българския език

1. възпирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възпирали е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпирали е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възпирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възпирали е производна форма на възпирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възпирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възпирали е производна форма на възпирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).