възпира

Речник на българския език

1. възпира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възпира е производна форма на възпирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възпира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възпира е производна форма на възпирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възпира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възпира е производна форма на възпирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).