възпирал е

Речник на българския език

1. възпирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпирал е е производна форма на възпирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпирал е е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпирал е е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).