възпирахте

Речник на българския език

1. възпирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възпирахте е производна форма на възпирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възпирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възпирахте е производна форма на възпирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).