възпираше

Речник на българския език

1. възпираше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

възпираше е производна форма на възпирам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възпираше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

възпираше е производна форма на възпирам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).