бил възпирал

Речник на българския език

1. бил възпирал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възпирал е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).