бил е възпирал

Речник на българския език

1. бил е възпирал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възпирал е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).