възпирах

Речник на българския език

1. възпирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възпирах е производна форма на възпирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възпирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възпирах е производна форма на възпирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).