било възпирало

Речник на българския език

1. било възпирало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било възпирало е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).