щял да е възпирал

Речник на българския език

1. щял да е възпирал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е възпирал е производна форма на възпирам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).