въздържам

Речник на българския език

въздъ̀ржам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

въздъ̀ржаш, несв. и въздържа̀, св.
1. Кого. Преча да действа; задържам, спирам, възпирам. Едва го въздържах да не скочи и избяга.
2. Какво. Възпирам, овладявам от проява свое чувство, емоция; сдържам. Едва въздържаше радостта си.
въздържам се/въздържа се. 1. — Въздържам себе си.
2. При гласуване — не гласувам нито с да, нито с не.

Грешни изписвания (3)

  • ваздържам
  • ваздържъм
  • въздържъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-дър-жам въз-дър-жа-ме
2 лице въз-дър-жаш въз-дър-жа-те
3 лице въз-дър-жа въз-дър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-дър-жах въз-дър-жах-ме
2 лице въз-дър-жа въз-дър-жах-те
3 лице въз-дър-жа въз-дър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-дър-жах въз-дър-жах-ме
2 лице въз-дър-жа-ше въз-дър-жах-те
3 лице въз-дър-жа-ше въз-дър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздържал съм въздържала съм въздържало съм въздържали сме
2 лице въздържал си въздържала си въздържало си въздържали сте
3 лице въздържал е въздържала е въздържало е въздържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях въздържал бях въздържала бях въздържало бяхме въздържали
2 лице беше въздържал беше въздържала беше въздържало бяхте въздържали
3 лице беше въздържал беше въздържала беше въздържало бяха въздържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще въздържам ще въздържаме
2 лице ще въздържаш ще въздържате
3 лице ще въздържа ще въздържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм въздържал ще съм въздържала ще съм въздържало ще сме въздържали
2 лице ще си въздържал ще си въздържала ще си въздържало ще сте въздържали
3 лице ще е въздържал ще е въздържала ще е въздържало ще са въздържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да въздържам щяхме да въздържаме
2 лице щеше да въздържаш щяхте да въздържате
3 лице щеше да въздържа щяха да въздържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм въздържал щях да съм въздържала щях да съм въздържало щяхме да сме въздържали
2 лице щеше да си въздържал щеше да си въздържала щеше да си въздържало щяхте да сте въздържали
3 лице щеше да е въздържал щеше да е въздържала щеше да е въздържало щяха да са въздържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздържал съм въздържала съм въздържало съм въздържали сме
2 лице въздържал си въздържала си въздържало си въздържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздържал съм въздържала съм въздържало съм въздържали сме
2 лице въздържал си въздържала си въздържало си въздържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм въздържал била съм въздържала било съм въздържало били сме въздържали
2 лице бил си въздържал била си въздържала било си въздържало били сте въздържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да въздържам щяла съм да въздържам щяло съм да въздържам щели сме да въздържаме
2 лице щял си да въздържаш щяла си да въздържаш щяло си да въздържаш щели сте да въздържате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм въздържал щяла съм да съм въздържала щяло съм да съм въздържало щели сме да сме въздържали
2 лице щял си да си въздържал щяла си да си въздържала щяло си да си въздържало щели сте да сте въздържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих въздържал бих въздържала бих въздържало бихме въздържали
2 лице би въздържал би въздържала би въздържало бихте въздържали
3 лице би въздържал би въздържала би въздържало биха въздържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-дър-жай въз-дър-жай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-дър-жал
непълен член въз-дър-жа-лия
пълен член въз-дър-жа-ли-ят
женски род въз-дър-жа-ла
членувано въз-дър-жа-ла-та
среден род въз-дър-жа-ло
членувано въз-дър-жа-ло-то
множествено число въз-дър-жа-ли
членувано въз-дър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-дър-жал
женски род въз-дър-жа-ла
среден род въз-дър-жа-ло
множествено число въз-дър-жа-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-дър-жащ
непълен член въз-дър-жа-щия
пълен член въз-дър-жа-щи-ят
женски род въз-дър-жа-ща
членувано въз-дър-жа-ща-та
среден род въз-дър-жа-що
членувано въз-дър-жа-що-то
множествено число въз-дър-жа-щи
членувано въз-дър-жа-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-дър-жай-ки