въздържа

Речник на българския език

1. въздържа̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 179it) редактиране

Значение

въздържѝш, мин. св. въздържа̀х, мин. прич. въздържа̀л, св.вж. въздържам.

Грешни изписвания (7)

  • ваздаржа
  • ваздаржъ
  • ваздържа
  • ваздържъ
  • въздаржа
  • въздаржъ
  • въздържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-дър-жа въз-дър-жим
2 лице въз-дър-жиш въз-дър-жи-те
3 лице въз-дър-жи въз-дър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-дър-жах въз-дър-жах-ме
2 лице въз-дър-жа въз-дър-жах-те
3 лице въз-дър-жа въз-дър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-дър-жах въз-дър-жах-ме
2 лице въз-дър-же-ше въз-дър-жах-те
3 лице въз-дър-же-ше въз-дър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздържал съм въздържала съм въздържало съм въздържали сме
2 лице въздържал си въздържала си въздържало си въздържали сте
3 лице въздържал е въздържала е въздържало е въздържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях въздържал бях въздържала бях въздържало бяхме въздържали
2 лице беше въздържал беше въздържала беше въздържало бяхте въздържали
3 лице беше въздържал беше въздържала беше въздържало бяха въздържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще въздържа ще въздържим
2 лице ще въздържиш ще въздържите
3 лице ще въздържи ще въздържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм въздържал ще съм въздържала ще съм въздържало ще сме въздържали
2 лице ще си въздържал ще си въздържала ще си въздържало ще сте въздържали
3 лице ще е въздържал ще е въздържала ще е въздържало ще са въздържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да въздържа щяхме да въздържим
2 лице щеше да въздържиш щяхте да въздържите
3 лице щеше да въздържи щяха да въздържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм въздържал щях да съм въздържала щях да съм въздържало щяхме да сме въздържали
2 лице щеше да си въздържал щеше да си въздържала щеше да си въздържало щяхте да сте въздържали
3 лице щеше да е въздържал щеше да е въздържала щеше да е въздържало щяха да са въздържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздържал съм въздържала съм въздържало съм въздържали сме
2 лице въздържал си въздържала си въздържало си въздържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздържал съм въздържала съм въздържало съм въздържали сме
2 лице въздържал си въздържала си въздържало си въздържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм въздържал била съм въздържала било съм въздържало били сме въздържали
2 лице бил си въздържал била си въздържала било си въздържало били сте въздържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да въздържа щяла съм да въздържа щяло съм да въздържа щели сме да въздържим
2 лице щял си да въздържиш щяла си да въздържиш щяло си да въздържиш щели сте да въздържите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм въздържал щяла съм да съм въздържала щяло съм да съм въздържало щели сме да сме въздържали
2 лице щял си да си въздържал щяла си да си въздържала щяло си да си въздържало щели сте да сте въздържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих въздържал бих въздържала бих въздържало бихме въздържали
2 лице би въздържал би въздържала би въздържало бихте въздържали
3 лице би въздържал би въздържала би въздържало биха въздържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-д-ръж въз-д-ръж-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-дър-жал
непълен член въз-дър-жа-лия
пълен член въз-дър-жа-ли-ят
женски род въз-дър-жа-ла
членувано въз-дър-жа-ла-та
среден род въз-дър-жа-ло
членувано въз-дър-жа-ло-то
множествено число въз-дър-жа-ли
членувано въз-дър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-дър-жал
женски род въз-дър-жа-ла
среден род въз-дър-жа-ло
множествено число въз-дър-жа-ли

2. въздържа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

въздържа е производна форма на въздържам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. въздържа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

въздържа е производна форма на въздържам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. въздържа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

въздържа е производна форма на въздържам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).