въздържалите

Речник на българския език

1. въздържалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

въздържалите е производна форма на въздържам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. въздържалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

въздържалите е производна форма на въздържа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).