въздържал съм

Речник на българския език

1. въздържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

въздържал съм е производна форма на въздържам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. въздържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

въздържал съм е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. въздържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

въздържал съм е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. въздържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

въздържал съм е производна форма на въздържа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. въздържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

въздържал съм е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. въздържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

въздържал съм е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).