въздържала си

Речник на българския език

1. въздържала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въздържала си е производна форма на въздържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. въздържала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въздържала си е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. въздържала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въздържала си е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

4. въздържала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въздържала си е производна форма на въздържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

5. въздържала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въздържала си е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

6. въздържала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въздържала си е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).