въздържах

Речник на българския език

1. въздържах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

въздържах е производна форма на въздържам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. въздържах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

въздържах е производна форма на въздържам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

3. въздържах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

въздържах е производна форма на въздържа (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

4. въздържах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

въздържах е производна форма на въздържа (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).