въздържали

Речник на българския език

1. въздържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

въздържали е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въздържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въздържали е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. въздържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въздържали е производна форма на въздържам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. въздържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

въздържали е производна форма на въздържам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. въздържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

въздържали е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. въздържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въздържали е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

7. въздържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въздържали е производна форма на въздържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

8. въздържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

въздържали е производна форма на въздържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).